Шелинг (1775-1854)
Фридрих Шелинг - снимка Уикипедия
Шелинг е роден на 27 януари 1775 година в Леонберг (сега Баден – Вюртемберг), Германия. Той е първородният син на Йосиф Фридрих Шелинг, който заемал висша духовна длъжност, и Мари Гьотлебин Шелинг.
През 1783-1784 година посещава латинското училище в Нюртинген. От малък Фридрих се отличава с блестящи качества и е с преждевременно за възрастта си интелектуално развитие. Неговата страст към философията и предизвиква възхищение сред учителите му. На 15-годишна възраст постъпва в Тюбингенския университет. И въпреки че изискването е да са навършени поне 20 години, той е приет като «ingenium praecox» (преждевременно развит и талантлив). Става добър приятел на Хегел и Хьолдерлин.
В университета Фридрих Шелинг учи църковните отци и гръцките философи. Проявява особен интерес към философията и към теологията, но по-късно философията измества богословието и всичко останало. В първите си работи Шелинг дава критични философски обяснения на библейската история за грехопадението, както и за митовете и древните исторически предания. Разкрива необходимостта от философско-историческо тълкуване на Библията, което се противопоставя на догматичното тълкуване. Този метод впоследствие се разработва детайлно в новотюбингската школа.
През студентските си години Шелинг не остава равнодушен към обществените настроения – Френската революция и зараждането на романтизма. Като преводач на “Марсилезата” Шелинг е строго смъмрен от херцога на Вютемберг, който посещава Тюбинген, за да “поуспокои” прекалено будния младеж.
Постепенно интересите на Шелинг се съсредоточават изключително върху философията. Той се запознава с произведенията на Кант и с първите работи на Фихте. През 1792 година завършва философския факултет, а през 1794 защитава тезата си за богословска степен. В продължение на три години работи като частен учител – дава уроци на двама младежи от аристократично семейство. Работата му позволява да задълбочи познанията си по математика, физика и медицина. Пише. Започва формирането му като философ.
През 1798 година Фридрих Шелинг се запознава с Гьоте и проявява голям интерес към неговата философия. Благодарение на усилията на Фихте и подкрепана на Гьоте, едва 23-годишен Шелинг става професор в Йенския университет. С изключителна смелост и енергичност той се заема с развитието на собствените си възгледи, като се стреми да се освободи от влиянието на предшествениците си. В същото време се свързва с кръга на романтиците.
Фридрих Шелинг се превръща в признат лидер и започва да отхвърля мисленето на Фихте като студено и абстрактно. Отделяйки се от Фихте, разработва принципите на обективно-идеалистическата диалектика на природата като жив организъм и безсъзнателно-духовното творческо начало.
През този период Шелинг е в много тесни отношения с Хегел. С помощта на Шелинг Хегел става частен преподавател (приват доцент) в Йенския университет. От септември 1803 до април 1806 Шелинг е професор в Новия университет във Вюрцбург. В този консервативен католически град Шелинг има много врагове сред колегите си и в правителството.
Най-плодотворен за дейността на Шелинг е периода в Йена (1799-1803). Той изнася лекции и публикува. Успехът му се обяснява не само с благоприятните за него условия, но и с таланта му. Философският му ентусиазъм е бил мощен като стихия. Поради много силния му и непреклонен характер приятелите му го наричали “Гранит”. С повечето от своите съвременници е бил в приятелски отношения, но те не траели дълго. Бил е много горд и себелюбив и не можел да търпи около себе си “равни” на него, защото искал всички да са подчинени на неговото влияние. Особено когато се отнасяло за неговата специалност. Това обяснява защо по-късно той ще скъса с Фихте – неговият духовен баща във философията, и с университетския си приятел Хегел. Тази особеност на неговия характер е причина за непрекъснатата му борба с многобройните врагове, които имал. В повечето случаи литературните атаки срещу Шелинг били с личен характер и нападките засягали личния му живот.
През 1806 година Шелинг се премества в Мюнхен и работи като държавен служител – първо като сътрудник на Баварската академия на науките, а след това като секретар в Академията на науките и изкуствата. Тази е и годината в която той открито критикува Фихте.
Първият брак на Шелинг е с Каролина Шлегел. Като много близък приятел на Август Вилхелм фон Шлегел, се запознава с неговата съпруга. Първоначалн се предвиждало Шелинг да се ожени за нейната дъщеря от първия й брак – Огюста Бьохмер. Но през 1800 година неочакваната смърт на момичето променя живота и на двамата. Огюста умира от дизентерия. Сполетялото ги нещастие прави Каролина и Шелинг още по-близки. Тя прехвърля майчинските си чувства върху Шелинг. Но тези чувства скоро се променят. Шлегинг се премества в Берлин и разводът им се урежда с помощта на Гьоте. На 2 юни 1803 година Каролина и Шелинг сключват брак. На брачната церемония той за последен път вижда своя приятел Хьолдерлин, който по това време вече е психично болен. Каролина силно вярва във философския гений на своя съпруг. След нейната смърт през 1809 година, Шелинг спира литературната си дейност.
Три години по-късно (1812) Шелинг се жени за близката приятелка на Гьоте, Полин Готер. В нейно лице намира верен приятел и тя остава до него през целия му живот. Имат пет деца – Пол, Фриц, Каролина, Клара и Джули Херман.
През 1820 година Шелинг преподава в Ерланген, а през 1826 се връща в Мюнхен, където изнася лекции по история на модерната философия. През 1841 година по покана на крал Фридрих Вилхелм IV Шелинг става професор в Берлинския университет. В лекциите му в Берлин неговата система на абсолютния идеализъм присъства като напълно завършена философия.
След като се оттегля от преподаването, прекарва последните години от живота си със своите верни приятели и с многобройното си семейство, почти забравен от академичните среди. Фридрих Шелинг умира на 20 август 1854 година в Бад Рагац, Швейцария.
